Музиката е предмет на философска рефлексия през цялата история на европейската мисъл. И всички начини, по които е било тълкувано нейното място в космоса, отразяват дълбокото ѝ значение за човека, отпечатъка, който тя оставя върху него. С вече назряващата модерност музикалното започва да придобива все по-разнообразни, детайлни контури, а историческото развитие на музиката върви ръка за ръка с рефлексията върху нея. Постепенното изгубване на самоочевидността на старата метафизика е съпътствано от едва забележимо потулване на самоочевидността на музиката. Музиката се превръща от даденост в проблем – или в решение. Загубването на музикалната самоочевидност и последвалото търсене на възможностите за извличането ѝ са условията, в които се заражда съвременната музикална философия. Музикалната философия и хуманитаристика са опит за осмисляне на съвременното положение на музиката и музикалния човек.