Хоризонтът на Центъра е развитието на понятийност, произтичаща от фундаментални интуиции за музикалното, и процедури за преминаване между непосредствения музикален опит и различни форми на рефлексивен дискурс. Това включва както разработки в областта на музикалната философия, така и работа в различни хуманитарни и приложни области. Центърът има за цел да осигури база за развитие на музикалнофилософски възгледи и подходи, като организира редовни срещи за споделяне и обсъждане на идеи и съвместна редакторска работа.

Der Horizont des Zentrums ist die Entwicklung einer Begrifflichkeit, die aus grundlegenden Intuitionen des Musikalischen hervorgeht, sowie Verfahren für den Übergang zwischen unmittelbarer musikalischer Erfahrung und verschiedenen Formen reflektierenden Diskurses. Dies umfasst sowohl Arbeiten auf dem Gebiet der Musikphilosophie als auch Tätigkeiten in verschiedenen geistes- und anwendungswissenschaftlichen Feldern. Das Zentrum hat zum Ziel, eine Basis für die Entwicklung musikphilosophischer Sichtweisen und Ansätze zu schaffen, indem es regelmäßige Treffen zum Austausch und zur Diskussion von Ideen sowie zur gemeinsamen redaktionellen Arbeit organisiert.

The horizon of the Center is the development of a conceptual apparatus derived from fundamental intuitions about music, and procedures for crossing the border between immediate musical experience and various forms of reflective discourse. This includes work both in the field of musical philosophy and within various frameworks of the humanities and social sciences. The Center aims to provide a foundation for the development of musical-philosophical views and approaches by organizing regular meetings for sharing and discussing ideas and for collaborative editorial and peer-review work.

Център за музикална философия и хуманитаристика

Zentrum für Musikphilosophie und Geisteswissenschaften

Center for Musical Philosophy and Humanities

Fundamenta Musicae

Музикалната хуманитаристика обединява направления и подходи в хуманитаристиката, при които музиката се схваща не просто като предмет, а като изходна позиция. Музикалната хуманитаристика се занимава с форми на хуманитарно мислене, които изследват музикалния човек или човека като музикален – човека, върхлетен от музика. Тя цели да посочи мястото на музиката в постметафизическия свят и да направи резултатите съпоставими и съобщими в рамките на човешките науки, преодолявайки тяхната обичайна методологическа релативност спрямо музикалното.

Die musikalischen Geisteswissenschaften vereinen Richtungen und Ansätze innerhalb der Geisteswissenschaften, in denen Musik nicht einfach als Gegenstand, sondern als Ausgangsposition verstanden wird. Die musikalischen Geisteswissenschaften befassen sich mit Formen geisteswissenschaftlichen Denkens, die den musikalischen Menschen oder den Menschen als musikalisches Wesen erforschen — den von Musik überwältigten Menschen. Ihr Ziel ist es, den Ort der Musik in der postmetaphysischen Welt aufzuzeigen und die Ergebnisse innerhalb der Humanwissenschaften vergleichbar und mitteilbar zu machen, indem ihre gewöhnliche methodologische Relativität gegenüber dem Musikalischen überwunden wird.

The musical humanities bring together currents and approaches in the humanities in which music is understood not merely as an object, but as a point of departure. The musical humanities are concerned with forms of humanistic thought that investigate the musical human being, or the human being as musical — the human being overwhelmed by music. Their aim is to indicate the place of music in the post-metaphysical world and to make the results comparable and communicable within the human sciences, overcoming their usual methodological relativity with respect to the musical.

Музикалната философия започва със строго поставяне на въпроса за свързаността между музика и философия. Тя работи на границата, където говоренето за музика вече е проблем, и държи на опита говоренето за музиката да не скъсва радикално с това, което самата музика ни „говори“. Музикалната философия се занимава с начина, по който самото съществуване на музиката зависи от конкретната моя битийна позиция към нея, и с начините на напускане на тази позиция. В този смисъл музикалната философия е съвременна философия: тя става възможна едва след като самоочевидността на музиката в европейския свят се разколебава и музиката се превръща в проблем.

Die Musikphilosophie beginnt mit einer strengen Formulierung der Frage nach dem Zusammenhang zwischen Musik und Philosophie. Sie arbeitet an der Grenze, an der das Sprechen über Musik bereits selbst zum Problem wird, und hält an dem Versuch fest, dass das Sprechen über Musik nicht radikal mit dem bricht, was die Musik selbst uns „sagt“. Die Musikphilosophie befasst sich mit der Weise, in der die bloße Existenz der Musik von meiner konkreten existenziellen Position zu ihr abhängt, sowie mit den Weisen, diese Position zu verlassen. In diesem Sinne ist die Musikphilosophie eine zeitgenössische Philosophie: Sie wird erst möglich, nachdem die Selbstverständlichkeit der Musik in der europäischen Welt erschüttert worden ist und die Musik selbst zum Problem geworden ist.

Musical philosophy begins by rigorously posing the question of the connectedness between music and philosophy. It works at the boundary where speaking about music is already itself a problem, and it insists on the attempt that speaking about music should not radically sever itself from what music itself “says” to us. Musical philosophy is concerned with the way in which the very existence of music depends on my concrete existential position toward it, and with the ways of departing from that position. In this sense, musical philosophy is a contemporary philosophy: it becomes possible only after the self-evidence of music in the European world has been shaken and music has itself become a problem.

Methodological Foundations of Eero Tarasti's Musical Semiotics

Abstract

Zugang

Zitation