Биография

Изследователски области

Публикации

• Статия / 2025

  Естетическата нагласа на Мориц Гайгер и нейните музикално-феноменологически измерения

  In: Философски Алтернативи

  Абстракт

  Статията разглежда основното понятие в естетиката на Мориц Гайгер – естетическата нагласа, която като разширение на феноменологичното понятие нагласа описва ориентираното към изкуството (музикално-настроеното) Аз. Самото понятие нагласа винаги се отнася до интимното обръщане (ориентиране) или към света, или към изкуството. В същото време обаче съществува и трета нагласа, способна да опише интимността както на естетическата, така и на световната нагласа, но изведена единствено като логическа необходимост, без да е налице яснота относно нейното конкретно съдържание. Това указва наличието на методологическа двусмисленост в съвременната музикална философия и музикология.

  Възможността тя да бъде изяснена – чрез разкриване на музикално-феноменологическите измерения на Гайгеровата естетика – е един от концептуалните хоризонти на статията, а взаимовръзките между трите нагласи са част от условията, в които се развива нейната тема.

  За да изясни естетическата нагласа, Гайгер въвежда допълнителни понятия, като външна концентрация и ценностно възприемане. Той анализира феноменологично техния начин на действие, което позволява да бъдат открити музикално-феноменологическите измерения на естетическата нагласа и да бъде показана нейната пряка връзка с теми и идеи в музикално-философската литература. Музикално-философски концепти като музикален номос, трансцендентална музикална синтеза и способност за съ-битийност откриват възможност идеите на Гайгер да бъдат развити и вписани в конкретна музикално-философска перспектива, която разглежда отношението между Аз-а и музиката като фундаментално и автономно.

• Статия / 2024

  Празничното музикално произведение и неговият топос

  In: Интегрална музикална теория

  Абстракт

  Настоящият текст изтъква музикологическия (и практически) проблем за съществената разлика между празничното музикално произведение и концертно-празничното музикално произведение. Първото има празничен повод и топос (разбиран като конкретно място и време, определени от смисъла на съответния празник), в който аз съм телесно присъстващ; второто няма празничен повод и неговият топос е концертната зала, в която аз съм телесно „отсъстващ“. Като изпълнител, слушател и участник в концертно музикално произведение аз се оказвам лишен от конкретна телесна ситуираност, която е незаменим аспект на празничното събитие и като такава го гарантира. Това означава, че в концертно-празничното произведение тялото трябва да бъде ситуирано в музика, която е извън празничния топос – нещо по същество невъзможно. Последствието е, че празничният музикален смисъл се преобразува и вече не се определя от конкретния празник, а от нещо друго. Съответно начинът, по който самият музикален смисъл се възприема телесно, изисква преосмисляне.

  За да бъде откроен проблемът, текстът разглежда „Коледа“ на Димитър Ненов посредством феноменологичен анализ и описва как това произведение първоначално е лишено от празничност, повод и топос: то е композирано извън житейския свят на конкретния празничен топос. За противотежест на ораторията на Ненов служи „Weihnachtsoratorium“ от Йохан Себастиан Бах – пример за произведение с конкретен празник, повод и топос, където музикантът е определено телесно присъстващ, именно по празничен и събитийно определен начин. Тук празничният музикален смисъл е съхранен (осигурен от живяна празнична действителност с конкретно време и място).

  Следствието от анализа е, че за подобна концертно-празнична музика трябва да бъде намерен друг „празник“, друг повод и друга топосна телесност, от която тя може да бъде усетена като цялост.

• Статия / 2023

  Музиката в древногръцката философия и възможността на въпроса за музикалното битиe

  In: Докторантски четения

  Абстракт

  Въпросът за това какво именно е Битието намира своите корени още в Парменид, чиито положения служат на Платон за изходна точка, а в този смисъл и на Аристотел, както и на огромна част от последващата древногръцка мисъл. В основата на този въпрос стоят две двойки определения-антоними: Единно-Множествено; Вечно-Времменно. Когато Парименид, а след него и Платон се опитват да осмислят Битието през тези негови същностни характеристики, те изпадат в големи смислови двузначности. Още на това ниво на проблематизиране на Битието, музиката играе особено важна роля за човешката душа и нейните настроения. В Държавата тя подготвя войниците за битка или отмор, а в Тимей тя отговаря за правилното настройване на човешката душа по пропорциите на небесните свери. Последните съдържат най-близките до съвършените пропорции в себе си, бидейки първо отражение на Вечността на Единното, а с това ролята на музиката като носител и предавател на тези пропорции (от небесните свери към човешката душа) се оказва изключително важна и за осмислянето на самия Логос. Падналият човек се мъчи да се върне към съвършеното си Битие и освен с ума си, се оказва, че той има достъп до това Битие и чрез музиката. Този достъп при Платон обаче остава неизяснен, отношенията на музиката към вечността само абстрактно ясни, но практически неясни. Музиката е представена като изкуството на правилната пропорция, но и на времето, тъй като тя намира своето конкретно съществуване само в (по време на) изпълнението. Как обаче се отнасят вечните пропорции към времевата природа на музиката и защо в Държавата нейната функция е сведена до чисто етосна, а в Тимей (по-късен диалог) функцията на музиката придобива битийна значимост – тя настройва самата душа по съвършените пропорции? Още на фона на древногръцкото класическо мислене проблемът за музикалното битие е откроим и възможен. Най-големият пример за това е Аристоксен, ученик на Аристотел, който първи поставя теоретичното познаване на музиката в слуха (а не в ума). Той за пръв път поставя въпроса за Битието, подхванат още от Парменид, на съвсем друга почва. В този кратък доклад ще се опитам да артикулирам именно тази музикална почва; която Аристоксен поставя; която изхожда от хумуса на една вече развита класическа проблематика за Битието; и която прави въпросът за Музикалното Битие възможен.

• Дипломен/дисертационен труд / 2021

  Опит за херменевтически анализ на музикалното образование въз основа на философията на Ханс-Георг Гадамер
  Абстракт

   

  В този текст ще използвам философската херменевтика на Ханс-Георг Гадамер за основа на една музикално-образователна позиция, в която ще се обособи мястото на музиката в човешкия живот и в образованието. Собствено философската херменевтика се занимава с границите на човешкото познание и методите, по които то се придобива и интерпретира. В музикално-философски план херменевтиката защитава идеята, че само в акта на музикалното отношение, характеризиращ се в крайна отдаденост и игровост, музикалното битие оживява. В такова отношение на преден план се оказва състоянието на преживяване, което предполага неповторима и конкретна времевост. Времето обаче във философската херменевтика се третира многостранно. Когато става въпрос за феноменалната времевост на музикалното преживяване, тя е винаги сега и тук, в нея отпадат всички субект-обектни отношения – човекът и музикалното споделят тогава едно битие. В музиката тази времевост ясно се забелязва, тъй като музиката, като темпорално изкуство, изисква от всички (изпълнители, слушатели) пълна отдаденост и вътрешна активност в сегашния момент.
  
  Но във философската хеременевтика има и един не по-малко важен модус на времето и това е историчността. Да приемем традицията и културата (в техния конкретен и уникален контекст) на всяка епоха, всяко време, да осъзнаем тяхната свързаност и да вникнем в това как в различните времена се изменя музиката и човешката мисъл за нея – в това се изразява херменевтическият поглед към историчността.
  
  Музикалното преживяване изисква един sensus communis (общ усет), чрез който човек усеща и вътрешно осмисля и разбира музикалното. Този sensus communis представлява едно вътрешно отношение на човека, което зависи от неговата обществена/социална среда и конкретна историчност. Такъв усет предполага едно образовано общество, за да се реализира, защото последното следва да играе ролята на почва, в която „общото“ на усета да бъде установено. Изграждането на образоваността на обществото, оформянето на усета, е задача от изключително голямо значение, която именно образованието поема. То, от своя страна, има нужда от ясен образец, по който да се води, истина, критерий, по който човек става образован, тоест развива и изостря своя усет, а всички образователни средства, по линия на преживяването, следва да насочват човека към едно образовано преживяване. Херменевтиката на Гадамер ни тласка именно допускането, че ако в една игра, в едно преживяване ни се разкрива нещо, което не може да ни се разкрие по друг начин, то самото преживяване съдържа в себе си познание. Естетическият опит, който се характеризира най-вече с такова игрово преживяване, тогава също би следвало да съдържа в себе си познание/образ и образец.
  
  Единствено музиката като носител на естетичност и на нравственост може да се превърне в основание за едно музикално образование. Че музиката може да има образец, че чрез нея може да се възпитава – такова становище може да стъпи само на основите на един действително общ усет. От тази позиция играта като едно отношение на човека към света, в което субект-обектните отношения се размиват, играта, която е основният начин на битуване на музикалната творба и в която музикалността живее, ще се окаже основното и най-съществено средство за възпитанието. Образованието следва да използва музикалността и играта, които се поместват в едно преживяване, за собствените си цели, но по такъв начин, че да не разрушава целесъобразността на игровия акт – защото играта в себе си никога не би могла да представлява средство, а единствено цел. Всеки критерий, поставен отвън, се явява като несъдържателен от позицията на играта и преживяването.

   

  За откъс от дипломната работа натисни "Свали" по-долу.