Текстът засяга темата достъпна ли е музиката за рационално изследване. Музикологическото решение на въпроса се свежда до усилията да изследваме случващото се в музикалния акт, тъй като той е единственото събитие, в което връзката с музиката е възможна. Музикалният акт е определящият, но традицията на рационалното изследване се свързва с възможността за самодостатъчно изследване на музикалния акт като набор от елементи, характерни черти, закономерности. Тази традиция се заражда във философията на Античността като опит за извеждане на условия и критерии за музиката, които обаче не съответстват на спонтанността на музикалния акт и на непосредствената среща с музиката. Сред типовете рационалност само на музикологичнорационалното принадлежи предимството да може да види музикалната строгост (точност, порядък и пр.) като свръхрационална, доколкото тя излиза извън границите на теоретическата строгост и свидетелства за закономерности от съвършено друг характер. Въпросът за рационалното в музиката е валиден, тъй като музикалният акт е закономерен, но музикалната закономерност надхвърля закономерностите, достъпни за рационалното.