Музикално развитие и музикално образование представя обобщена, експериментално подкрепена картина на детското музикално развитие и нейните ползи за педагогиката, поставяйки акцент върху „проблема на ситуацията“ и „проблема на регулацията“ в съвременното училище. Книгата е структурирана в осем глави: методологичен увод към когнитивните подходи (Чомски, Пиаже, Брунър; ум–мозък) и критически преглед на бихейвиоризма в образованието, последвани от тематични части. Представени са етапни модели на музикалното развитие (Гарднър; Суануик–Тилман; Харгрийвс) и теории за музикалното мислене (Серафин; Бамбергер) с техните образователни следствия. Разгледано е ранното възприятие (пренатално и кърмаческо) спрямо спектрални и времеви структури. Ключова ос е музикалната енкултурация—как културата ограничава/оформя възприятията и как обучението може да разширява „кодове“ между западна и традиционна музика—важно за българския контекст. Финалните глави обобщават въздействието на обучението върху компетентността и разликите музиканти–немузиканти, взаимовръзките музика–език (фонологична ориентация, дислексия) и механизмите на музикалната емоция. Книгата е практичен ориентир за учители и изследователи с пряка приложимост в класната стая.