В следващия текст авторът прави аналогия между модулаторните теории на Хуго Риман и Парашкев Хаджиев като представители на две различни школи по хармония, както и между различните им позиции относно фундаменталната връзка модулация – музикална форма, с акцент върху Римановото съчинение Systematische Modulationslehre als Grundlage der musikalischen Formenlehre (Harmony Simplified or the Theory of the Tonal Functions of Chords). Според Риман модулацията не е нищо повече от функционална интерпретация (Umdeutung der Funktionen) в смисъл на ново обяснение или промяна на функционалното значение, докато при Парашкев Хаджиев модулацията е преминаване към новото; тя се формира и утвърждава напълно с каденционната тоналност.

За Риман генезисът на големите форми е в малките структури, тоест каденциите. Така разликата между междинните каденции и модулацията е само количествена, но не и качествена. В статичен тоничен център, в качеството му на тоника, различните тоналности се явяват единствено като различни равнища на разширена хармония според тяхното функционално значение в терминологията на Риман.

Авторът проследява различни хармонични явления в смисъла на потенциална или реална модулация, като: каденция и различните форми на нейното разширяване (например чрез междинни доминанти и педални точки), тонални скокове (Tonalitätssprünge) и модулация. Текстът отчита разликите с нашата хармонична школа – например т.нар. Rückgang при Риман, който ни връща към първоначалната тоналност.