Настоящото изследване има за основна цел да потърси и посочи пресечна точка между науката и дейността „музика“. Съвместяването на науката, музикологията и музиката в едно общо тематично поле, е постигано чрез разглеждане на понятието „научна рационалност“, дефинирано като нормативна концепция за правилно (строго, логично) мислене, правилно поведение или за съотносимостта помежду им. Оттук, музикологично рационалното е концепция за правилно музико-логично мислене, а музикално нерационалното е наименование за самата музика в нейното протичане. Музикално нерационалното съдържа строгост, музикална строгост, музикална логика, която не се поддава на научна верификация, но която същевременно е фундаменталният ориентир на музикологичната строгост. С оглед на положението, че музикално рационалното (музикално-логичното), е част от музикално нерационалното, някои от разминаванията между класическата научност и музикологията могат да бъдат разглеждани по-скоро като релативистично отношение от страна на първата към обектите на изследване, отколкото като неспособност на втората да устои на методико-методологическите критерии на филосoфията на науката.