Настоящият текст представя основните идеи от теорията на Едвин Гордън за музикалното развитие в ранното детство чрез анализа на неговите езикови аналогии. Според Гордън първите девет години от живота са критични за оформянето на музикалния потенциал, който в началото е нестабилен, но постепенно се „стабилизира“. За да се постигне оптимално развитие, музикалното учене трябва да протича по естествен, интензивен и спонтанен начин, аналогичен на усвояването на майчиния език. Гордън обособява четири „музикални речника“: слухов, певчески/ритмичен, аудиационно-импровизационен и нотна грамотност, като подчертава решаващото значение на първите два, формиращи се най-рано. Централно място в теорията заема понятието аудиация – процесът на вътрешно чуване и осмисляне на музиката, който стои в основата на всички музикални действия. Гордън твърди, че музикалното развитие често се възпрепятства от доминирането на речевата практика, която блокира спонтанното развитие на певческия глас. Следователно ранното домашно музициране е решаващо за формирането на музикален опит и разбиране. Текстът аргументира необходимостта музикалната педагогика да осмисли своята уникална природа, различна от вербалното обучение, и да използва естествените механизми на детското музикално развитие.