Дисертация на Йордан Банев за присъждане на образователната и научна степен „доктор”.

Обръщането към „музикалното мислене“ изисква методологическа яснота. Необходим ни е подход, чрез който да могат да се разкрият такива същностни звукови нагласи, които да побират формите на разнообразни духовни полета, обединявани под общо име – антична музика, патристическа песен. Нуждата от коректна методология се налага, поради спекулативната инерция, мисленето на музиката да се отъждествява с мисленето за нея. С оглед на това в дисертацията подходът е феноменологически, но отнесен в сферата на музикалното, което го прави специфично различен от философски феноменологичните подходи. С негова помощ понятийното разглеждане на музикалното мислене има предвид мисленето на разкрит в музика живот, житейски музикална цялост, която може да бъде видяна единствено из самата себе си. Като следствие, „музикалното мислене” понятийно ще се отнася към мисленето на (в) самите музикални феномени. То ще бъде приемано за мисленето на музиката (cogitatio musicae) по същия начин, както под „певческото мислене” се разбира не мисленето за пеенето и певците, а самото мислене вътре в самото пеене.

За автореферата на дисертацията натисни "Свали" по-долу.

Първата част на дисертацията свали тук.