Работата е опит да бъде разкрито музикалното мислене, създало три текста на различни музикални общности в единно историческо време. Изхождайки от предпоставката, че в музикалните трактати музикалното мислене може да бъде разкрито или скрито, т.е. явно или неявно присъстващо, или пък въобще изключено от внимание, тя се стреми да открие доколко музикалното е запазено в научните текстове. Представените три трактата за музиката за: 1) латински Аноним, 2) втора книга (Хармоника) от „Съчинение за четирите науки” или Quadrivium на Георги Пахимер и 3) „Книга за кръговете” на Сафи ад-Дин ал-Урмауи. Исторически, отношенията disciplina musica – музикално мислене са поставени за разглеждане спрямо един период, който е изключително смислозадаващ за цялото Средиземноморие и в частност за осмисления музикален опит и за музикалното мислене. Основният въпрос, на който музикалнофилософски, музикалнотеоретически и музикалнопедагогически търся отговор, е, защо латинският, гръцкият и арабският текст, които започват с деленето на струната и чрез това изглежда желаят вярност към древногръцката музикална наука, са в плодовете си толкова – до степен на отчужденост – различни.