Доклад, изнесен на „Теория и практика на псалтикийното изкуство“ – Трета международна музикологина и псалтикийна конференция с тема „Осмогласието“, Атина, 17-21.09.2006 г.

Докладът отразява част от лично изследване върху родовете и интервалите в псалтикийното изкуство в България. На първо място, обсъждането на „цветовете“ може да се проследи в теоретичните книги на български от XIX-XX в., където често виждаме мненията да не съвпадат. Второ, при днешните източни певци откриваме, че някои от тях следват „българската“ практика, други – „гръцката“, а трети – „османската“. Несъгласията и различията, които понякога разпалват търкания и спорове, тук се разглеждат като ценни за едно сравнително изследване що се касае преподаването и практикуването на псалтикийното изкуство в България. Въпросите, които възникват, не са малко: „Как се е стигнало до толкова много тълкувания, които според съответните псалти се смятат за правилни?“, „За различия между учителите по отношение на преданието ли става въпрос или за различно възприятие и теория?“, „Какво ни казват източниците?“, „Има ли нещо безспорно правилно?“ – въпроси, които са във фокуса и на настоящия доклад.