Дисертационният труд е опит да се разгледа феноменът „цялост“ в музиката в музикалнофеноменологически план, като едновременно с това се поставя въпросът за методологическите основания, които обуславят достъпа на музикалната феноменология до този феномен. Основната теза на дисертацията е, че за да долови цялост в музиката, един аз трябва първо да се идентифицира с нея. Музикалният опит подсказва, че цялостите в музиката нямат музикален смисъл, ако азът, който ги възприема, не се идентифицира с тях. В тази идентификация обаче азът и музиката вече не са отделени – например като полюси в субект-обектната структура – а са едно цяло. Следователно, музикалнофеноменологическият анализ на феномена „цялост“ в музиката разкрива целостта не като свойство на музиката като „предмет“, а като свойство на отношението между аз и музика. Музикалната цялост е целостта на релацията между аз и музика. В дисертацията това положение е потвърдено в жизненосветовите свидетелства на редица видни музикални практици и теоретици от XIX и XX в., а след това е изведено до феноменологически анализ с цел музикалната цялост да се открои като фундаментална даденост за музикалната феноменология.