Тази статия изследва фундаменталните положения на Платоновата философия на образованието, по-специално възгледите му за практика с голям образователен потенциал: общностното музикално участие. Според Платон музиката може да настрои индивида и общността към космическата хармония и това, от своя страна, е единственият начин за формиране и поддържане на общност. Статията разглежда как понятията етос и номос се използват, за да се обясни ролята на музиката за сплотеността на общността. Тя защитава тезата, че разбирането на Платон за силата на непосредственото и предрефлексивно участие в музиката може да предложи ценни прозрения за съвременната философия на музикалното образование. Понятието номос, в частност, позволява на музикалните педагози да използват тази концептуална рамка, за да разбират по-добре ролята на музиката при създаването на общности.