Функцията е основен принцип на функционалната теория, а не просто картографиране на музикалния смисъл на уникалното битие, което не може да бъде проникнато отвън. Терминологичните несъответствия се проявяват или като един и същ термин с различни значения, или като различни термини със същото значение. Проблемът не е несъответствието, което е неизбежно, а претенцията за по-строг научен подход или по-прецизна таксономия, целяща да разреши неспособността да се намери достатъчно точна терминология. Това есе проследява несъответствията в трудовете на защитници на функционалната теория като Парашкев Хаджиев, Евгений Аврамов, Хуго Риман, Херман Ерпф и Зигфрид Карг-Елерт, като сравнява степенови системи със системи, които включват степени и функции. На практика ступените и техните хармонични идентичности също са функционални. Твърдя, че функцията в музикалния опит не е абстрактно понятие, а възприятието на конкретен акорд. Умът може да установи съществуването на даден феномен в това, което вече е било чуто, но не е задължително да го манипулира според сродни изкуствени рационални схеми. Затова обучението по хармония трябва да поеме по най-прекия път и да съкрати дистанцията до възприятието. Например доминантната първа степен (DI) може по-подходящо да се опише като кадансовия шест-четири акорд. По този начин може да се избегне объркването между основните хармонии T и D (първата и петата степен). Макар въпросите за правилното насочване на студентите и избягването на объркване да се разглеждат, те все пак остават открити.