Въпросът за това какво именно е Битието намира своите корени още в Парменид, чиито положения служат на Платон за изходна точка, а в този смисъл и на Аристотел, както и на огромна част от последващата древногръцка мисъл. В основата на този въпрос стоят две двойки определения-антоними: Единно-Множествено; Вечно-Времменно. Когато Парименид, а след него и Платон се опитват да осмислят Битието през тези негови същностни характеристики, те изпадат в големи смислови двузначности. Още на това ниво на проблематизиране на Битието, музиката играе особено важна роля за човешката душа и нейните настроения. В Държавата тя подготвя войниците за битка или отмор, а в Тимей тя отговаря за правилното настройване на човешката душа по пропорциите на небесните свери. Последните съдържат най-близките до съвършените пропорции в себе си, бидейки първо отражение на Вечността на Единното, а с това ролята на музиката като носител и предавател на тези пропорции (от небесните свери към човешката душа) се оказва изключително важна и за осмислянето на самия Логос. Падналият човек се мъчи да се върне към съвършеното си Битие и освен с ума си, се оказва, че той има достъп до това Битие и чрез музиката. Този достъп при Платон обаче остава неизяснен, отношенията на музиката към вечността само абстрактно ясни, но практически неясни. Музиката е представена като изкуството на правилната пропорция, но и на времето, тъй като тя намира своето конкретно съществуване само в (по време на) изпълнението. Как обаче се отнасят вечните пропорции към времевата природа на музиката и защо в Държавата нейната функция е сведена до чисто етосна, а в Тимей (по-късен диалог) функцията на музиката придобива битийна значимост – тя настройва самата душа по съвършените пропорции? Още на фона на древногръцкото класическо мислене проблемът за музикалното битие е откроим и възможен. Най-големият пример за това е Аристоксен, ученик на Аристотел, който първи поставя теоретичното познаване на музиката в слуха (а не в ума). Той за пръв път поставя въпроса за Битието, подхванат още от Парменид, на съвсем друга почва. В този кратък доклад ще се опитам да артикулирам именно тази музикална почва; която Аристоксен поставя; която изхожда от хумуса на една вече развита класическа проблематика за Битието; и която прави въпросът за Музикалното Битие възможен.