Настоящият текст изтъква музикологическия (и практически) проблем за съществената разлика между празничното музикално произведение и концертно-празничното музикално произведение. Първото има празничен повод и топос (разбиран като конкретно място и време, определени от смисъла на съответния празник), в който аз съм телесно присъстващ; второто няма празничен повод и неговият топос е концертната зала, в която аз съм телесно „отсъстващ“. Като изпълнител, слушател и участник в концертно музикално произведение аз се оказвам лишен от конкретна телесна ситуираност, която е незаменим аспект на празничното събитие и като такава го гарантира. Това означава, че в концертно-празничното произведение тялото трябва да бъде ситуирано в музика, която е извън празничния топос – нещо по същество невъзможно. Последствието е, че празничният музикален смисъл се преобразува и вече не се определя от конкретния празник, а от нещо друго. Съответно начинът, по който самият музикален смисъл се възприема телесно, изисква преосмисляне.

За да бъде откроен проблемът, текстът разглежда „Коледа“ на Димитър Ненов посредством феноменологичен анализ и описва как това произведение първоначално е лишено от празничност, повод и топос: то е композирано извън житейския свят на конкретния празничен топос. За противотежест на ораторията на Ненов служи „Weihnachtsoratorium“ от Йохан Себастиан Бах – пример за произведение с конкретен празник, повод и топос, където музикантът е определено телесно присъстващ, именно по празничен и събитийно определен начин. Тук празничният музикален смисъл е съхранен (осигурен от живяна празнична действителност с конкретно време и място).

Следствието от анализа е, че за подобна концертно-празнична музика трябва да бъде намерен друг „празник“, друг повод и друга топосна телесност, от която тя може да бъде усетена като цялост.