Статията разглежда основното понятие в естетиката на Мориц Гайгер – естетическата нагласа, която като разширение на феноменологичното понятие нагласа описва ориентираното към изкуството (музикално-настроеното) Аз. Самото понятие нагласа винаги се отнася до интимното обръщане (ориентиране) или към света, или към изкуството. В същото време обаче съществува и трета нагласа, способна да опише интимността както на естетическата, така и на световната нагласа, но изведена единствено като логическа необходимост, без да е налице яснота относно нейното конкретно съдържание. Това указва наличието на методологическа двусмисленост в съвременната музикална философия и музикология.

Възможността тя да бъде изяснена – чрез разкриване на музикално-феноменологическите измерения на Гайгеровата естетика – е един от концептуалните хоризонти на статията, а взаимовръзките между трите нагласи са част от условията, в които се развива нейната тема.

За да изясни естетическата нагласа, Гайгер въвежда допълнителни понятия, като външна концентрация и ценностно възприемане. Той анализира феноменологично техния начин на действие, което позволява да бъдат открити музикално-феноменологическите измерения на естетическата нагласа и да бъде показана нейната пряка връзка с теми и идеи в музикално-философската литература. Музикално-философски концепти като музикален номос, трансцендентална музикална синтеза и способност за съ-битийност откриват възможност идеите на Гайгер да бъдат развити и вписани в конкретна музикално-философска перспектива, която разглежда отношението между Аз-а и музиката като фундаментално и автономно.