Тази глава въвежда проблемното поле на книгата, като поставя психологията на музикалното развитие в центъра на разговора за музикалното образование. Тя формулира основния въпрос как знанията за музикалните способности, опита и възрастовите промени могат да се превърнат в надеждна педагогическа опора. В текста се открояват две трудности: разминаването между учителя и музикалния свят на съвременното дете и зависимостта на образователните решения от по-широки представи за развитие, култура и среда. Наред с това тя очертава логиката на следващите глави и показва защо изследванията върху ранното възприятие, енкултурацията, компетентността и емоцията имат пряко значение за учители, психолози и изследователи. Така уводът определя целта на труда като среща между емпиричното знание и отговорната педагогическа преценка.