Тази глава предлага систематичен обзор на водещи когнитивни модели на музикалното развитие и ги разглежда не само като описания на възрастови етапи, а и като различни обяснения за музикалното мислене. Тя обсъжда схемите на Хауърд Гарднър, Кийт Суонуик и Джун Тилман, Дейвид Харгрийвс и Морис Галтън, както и концепциите на Мери Луиз Серафин и Джийн Бамбергер. Сравнени са техните допускания за структурата на музикалните способности, за ролята на опита и за прехода от интуитивно към рефлексивно музикално действие. Така тя показва как теориите могат да служат едновременно като карта на музикалното израстване и като ориентир за образователно планиране. Особено важен е изводът, че нито един модел не е достатъчен сам по себе си, но съпоставката им разширява педагогическата перспектива.