Основна тема в трудовете на Адолф Бернхард Маркс е идеята, че музиката има смисъл само за този, който „участва“ в нея. Според Маркс музикалният Antheil – т.е. участническата „принадлежност-към“ – стои в основата на всяка музикална дейност, като композиране, изпълнение или слушане (включително аналитично и критическо слушане), в нейната автентичност. Немската дума Ant(h)eil отразява участническата природа на тази връзка – човекът или Аз-ът, който се отнася към музиката, „има дял“ в нея, той по същество ѝ принадлежи. В мисленето на Маркс музикалният Antheil обхваща както духовната, така и сетивната страна на човека, т.е. ангажира цялостта на личността. От своя страна и музиката има „вътрешна“, духовна страна – своето съдържание или Idee – и „външна“, сетивна страна – своята форма. Музикалното цяло, според Маркс, представлява единството между съдържание и форма, което обаче винаги включва Antheil-а на Аз-а в това дадено цяло. Следователно Antheil е основен аспект на самата музикална цялост – само в аза, който участва в музиката и ѝ „принадлежи“, музиката може да бъде „цяла“. Така разбирането на Маркс за музикалния Antheil може да се разглежда като отражение на онова, което в следващия текст се нарича музикална идентификация – живото, непосредствено състояние на идентификация между аза и музиката. Музикалната идентификация е първично условие за разбирането на музикалното съдържание и, в по-широк смисъл, на музикалната форма. Музикалната цялост не е просто характеристика на самата музика, а характеристика на отношението между азаи музиката.