Тази глава разглежда как се формира музикалното възприятие във вътреутробния период и в ранната кърмаческа възраст. Тя описва основните експериментални методи, чрез които се изследват реакции към височина, интервали, ритъм, темпо и тембър, и показва как от тези данни постепенно се изгражда по-надеждна картина за ранното слухово развитие. Анализът подчертава, че още в най-ранните етапи детето не е пасивен получател на звукови стимули, а развива чувствителност към различни музикални структури. По този начин тя свързва изследванията върху слуха, вниманието и разпознаването с по-широкия въпрос как започва музикалното развитие и какво следва да отчита образованието. Така ранното възприятие се оказва не периферна, а основополагаща тема в психологията на музикалното развитие.