Тази глава анализира процесите, чрез които музикалното възприятие постепенно се настройва към конкретна културна среда. Тя обсъжда теорията за стесняването на възприятието, ролята на опита при усвояването на звукореди, ритми и интонационни схеми, както и мястото на незападните музикални системи в по-широк разговор за музикалното образование. Тук се показва, че енкултурацията не е просто ограничаване, а и условие за ориентация, разпознаване и участие в музикалния живот на общността. На тази основа тя поставя педагогическия въпрос как образованието може едновременно да въвежда детето в собствената му култура и да разширява неговите музикални хоризонти. Така културната обусловеност се оказва не пречка, а ключ към по-отговорно и по-отворено музикално образование.