Тази глава разграничава и свързва понятията музикална компетенция и музикално умение в когнитивен и образователен план. Тя проследява употребите им в музикалната психология, в теориите на Джино Стефани, Дейвид Харгрийвс и Джон Слобода, както и в българската нормативна рамка на образованието. Анализът показва, че двете понятия не бива да се смесват механично: едното обозначава по-широка способност за ориентация и разбиране, а другото се свързва с изпълнителни и практически прояви. Така тя аргументира защо музикалната компетенция трябва да се мисли като резултат от развитие, обучение и културна практика, а не като чисто формална категория. Този анализ е важен и за оценяването, защото предпазва образованието от свеждане на развитието до проверка на отделни техники.