Тази глава разглежда връзките между музикалната способност и други когнитивни способности с особен акцент върху езиковата. Тя обсъжда хипотезите за далечен трансфер, ролята на стандартизираните тестове за музикални способности и резултатите от метаанализи върху влиянието на музикалното обучение върху езика, паметта и интелигентността. Аргументацията не се задоволява с популярната теза, че музиката автоматично подобрява всички останали умения, а предлага по-внимателна оценка на емпиричните данни и на методологическите ограничения. По този начин тя очертава реалистичните основания, върху които музикалното образование може да бъде свързано с по-общото когнитивно развитие. Така се защитава значението на музикалното образование, без то да бъде натоварвано с преувеличени обещания.