Тази глава разглежда емоционалното въздействие на музиката и значението му за музикалното развитие и образованието. Тя обсъжда различни психологически разбирания за емоцията, разграничението между емоция, възприета в музиката, и емоция, предизвикана от музиката, както и трудностите при експерименталното изследване на тези процеси. Показано е, че емоционалният заряд на музиката не е вторичен ефект, а ключов механизъм, чрез който музикалният опит придобива личностно значение. Оттук тя аргументира защо въпросът за музика и емоция е решаващ както за детството и юношеството, така и за педагогическата работа. Така тя защитава разбирането, че емоционалното участие е условие за траен музикален интерес и смислено обучение.