Биография

Изследователски области

Публикации

• Статия / 2024

  “The Whole City Must Never Cease Singing”: Plato and the Community of the Musical Nomos

  In: Philosophy of Music Education Review

  Абстракт

  Тази статия изследва фундаменталните положения на Платоновата философия на образованието, по-специално възгледите му за практика с голям образователен потенциал: общностното музикално участие. Според Платон музиката може да настрои индивида и общността към космическата хармония и това, от своя страна, е единственият начин за формиране и поддържане на общност. Статията разглежда как понятията етос и номос се използват, за да се обясни ролята на музиката за сплотеността на общността. Тя защитава тезата, че разбирането на Платон за силата на непосредственото и предрефлексивно участие в музиката може да предложи ценни прозрения за съвременната философия на музикалното образование. Понятието номос, в частност, позволява на музикалните педагози да използват тази концептуална рамка, за да разбират по-добре ролята на музиката при създаването на общности.

• Монография / 2023

  Methodological Foundations of Eero Tarasti's Musical Semiotics

  Semiotic Society of Finland, Helsinki

  Абстракт

  
  Книгата представлява въведение в трудовете на Ееро Тарасти за музиката, както и в музикалната семиотика като цяло. Тя обхваща широк спектър от източници в различни научни области, за да запознае читателя с основния език и общите референции на семиотичните изследвания в музиката. Започвайки с основите на структурализма и пирсианската семиотика, теориите на дискурса, топик теорията и други, и тяхното приложение към музиката, книгата продължава с разглеждане на тяхната интерпретация в десетилетното творчество на Тарасти.

• Дипломен/дисертационен труд / 2023

  Музикално-философски анализ на феномена „цялост“ в музиката. Феноменологически подход
  Абстракт

  Дисертационният труд е опит да се разгледа феноменът „цялост“ в музиката в музикалнофеноменологически план, като едновременно с това се поставя въпросът за методологическите основания, които обуславят достъпа на музикалната феноменология до този феномен. Основната теза на дисертацията е, че за да долови цялост в музиката, един аз трябва първо да се идентифицира с нея. Музикалният опит подсказва, че цялостите в музиката нямат музикален смисъл, ако азът, който ги възприема, не се идентифицира с тях. В тази идентификация обаче азът и музиката вече не са отделени – например като полюси в субект-обектната структура – а са едно цяло. Следователно, музикалнофеноменологическият анализ на феномена „цялост“ в музиката разкрива целостта не като свойство на музиката като „предмет“, а като свойство на отношението между аз и музика. Музикалната цялост е целостта на релацията между аз и музика. В дисертацията това положение е потвърдено в жизненосветовите свидетелства на редица видни музикални практици и теоретици от XIX и XX в., а след това е изведено до феноменологически анализ с цел музикалната цялост да се открои като фундаментална даденост за музикалната феноменология.

• Статия / 2022

  The Phenomenon of Musical Identification. A View From Heidegger's Early Phenomenology

  In: Horizon. Studies in Phenomenology

  Абстракт

  Изходната точка на настоящата статия са изказванията на различни изтъкнати музиканти от XX век, които свидетелстват за жизнения опит на музикалната идентификация, т.е. преживяването на единство и сливане с музиката. Целта на статията е да изследва феноменологичните следствия на това преживяване на основата на ранните феноменологични трудове на Мартин Хайдегер. В нея се сравнява ранното виждане на Хайдегер за феноменалната даденост с това на Едмунд Хусерл. Докато Хусерл разглежда феноменалната даденост като конституирана от (трансценденталното) съзнание, Хайдегер открива първичната даденост в резонанса (Mitschwingen) между „Аз-а“ и неговия жизнен свят. Твърдя, че в ранната феноменология на Хайдегер не субектът, а именно отношението (relatio) между аз и свят е това, което „конституира“ дадеността. Тази перспектива позволява изследването на музикалната идентификация като жизнен опит. Музикалната идентификация суспендира разграничението между субект и обект. В нея именно отношението между аза и музиката е конститутивно и за двамата. Следователно музиката не може да бъде адекватно разбрана във феноменологични термини, ако се разглежда просто като обект — предпоставка, характерна за по-традиционни феноменологични подходи към музиката, като тези на Роман Ингарден и Мишел Дюфрен. И двамата позиционират музиката на дистанция от субекта, като нещо, което трябва да се изследва в неговите обективни характеристики, без да се предполага конститутивната връзка между тях. Обратно на това, Ханс-Хайнрих Еггебрехт, Гюнтер Андерс и Илия Йончев признават, че разделението субект–обект е недостатъчно за изследване на музикалния опит. Докато Еггебрехт в крайна сметка остава в рамките на тази дихотомия, Андерс и Йончев развиват идеята за музикалното Mitsein, или битие-с-музиката, което напълно отхвърля предпоставката за субект и обект и тълкува музикалния жизнен опит като модус на битието, в който смисълът на Аз-а и музикалният смисъл съвпадат.

• Статия / 2022

  Органичната цялост в учението на Хайнрих Шенкер

  In: Българско музикознание

  Абстракт

  Темата за органичната цялост в музиката е централна за учението на Хайнрих Шенкер. Според ранния Шенкер музиката не е органична, тъй като ѝ липсва каузалност и логика, но цялото ѝ въздействие почива на това, че подражава на природната органичност. В по-зрелите си трудове музикалният теоретик вече долавя музиката като органично цяло, което разглежда като основано на природни закономерности. През цялото развитие на учението си за целостта той схваща органичността като „обективна“ даденост, независима по същността си от всякаква съзнателна и субективна дейност. Съзнанието може само да контаминира органичното цяло; ето защо, ако композиторът или интерпретаторът искат да доловят музикалната цялост, те трябва да подходят инстинктивно, а не съзнателно към музиката. Според Шенкер обаче инстинктът също е природно зададен – той е дарба и в крайна сметка въпрос на гениалност, но гениалност, която опира до закономерности, лежащи изцяло в обективно предзададената природа. По този начин ролята на Аз-а, отнасящ се към музиката – композитор, интерпретатор, слушател (включително аналитик) – се свежда до „пасивно“ засвидетелстване на иманентната на музиката органичност. Ако един субект долавя целостта в музиката, това е следствие от неговата пълна (инстинктивна) „окупираност“ от органичната цялост.

• Статия / 2021

  Antheil and Musical Wholeness in the Work of A. B. Marx

  In: Almanac - National Academy of Music ``Professor Pancho Vladigerov''

  Абстракт

  Основна тема в трудовете на Адолф Бернхард Маркс е идеята, че музиката има смисъл само за този, който „участва“ в нея. Според Маркс музикалният Antheil – т.е. участническата „принадлежност-към“ – стои в основата на всяка музикална дейност, като композиране, изпълнение или слушане (включително аналитично и критическо слушане), в нейната автентичност. Немската дума Ant(h)eil отразява участническата природа на тази връзка – човекът или Аз-ът, който се отнася към музиката, „има дял“ в нея, той по същество ѝ принадлежи. В мисленето на Маркс музикалният Antheil обхваща както духовната, така и сетивната страна на човека, т.е. ангажира цялостта на личността. От своя страна и музиката има „вътрешна“, духовна страна – своето съдържание или Idee – и „външна“, сетивна страна – своята форма. Музикалното цяло, според Маркс, представлява единството между съдържание и форма, което обаче винаги включва Antheil-а на Аз-а в това дадено цяло. Следователно Antheil е основен аспект на самата музикална цялост – само в аза, който участва в музиката и ѝ „принадлежи“, музиката може да бъде „цяла“. Така разбирането на Маркс за музикалния Antheil може да се разглежда като отражение на онова, което в следващия текст се нарича музикална идентификация – живото, непосредствено състояние на идентификация между аза и музиката. Музикалната идентификация е първично условие за разбирането на музикалното съдържание и, в по-широк смисъл, на музикалната форма. Музикалната цялост не е просто характеристика на самата музика, а характеристика на отношението между азаи музиката.

• Монография / 2021

  Methodological Foundations of Eero Tarasti's Musical Semiotics

  Semiotic Society of Finland, Helsinki

  Абстракт

  Книгата e въведение в трудовете на Ееро Тарасти върху музиката, както и в музикалната семиотика като цяло. Тя обхваща широк кръг източници от различни научни области, за да запознае читателя с основния език и общите референтни точки на семиотичните изследвания в музиката. Започвайки с основите на структурната и пърсианската семиотика, теориите на дискурса, тематичната теория и други, както и тяхното приложение в музиката, книгата преминава към обсъждане на тяхната интерпретация в десетилетното творчество на Тарасти.

• Сборник / 2021

  Музикално развитие и музикално образование

  Riva, Sofia

  Абстракт

  Музикално развитие и музикално образование представя обобщена, експериментално подкрепена картина на детското музикално развитие и нейните ползи за педагогиката, поставяйки акцент върху „проблема на ситуацията“ и „проблема на регулацията“ в съвременното училище. Книгата е структурирана в осем глави: методологичен увод към когнитивните подходи (Чомски, Пиаже, Брунър; ум–мозък) и критически преглед на бихейвиоризма в образованието, последвани от тематични части. Представени са етапни модели на музикалното развитие (Гарднър; Суануик–Тилман; Харгрийвс) и теории за музикалното мислене (Серафин; Бамбергер) с техните образователни следствия. Разгледано е ранното възприятие (пренатално и кърмаческо) спрямо спектрални и времеви структури. Ключова ос е музикалната енкултурация—как културата ограничава/оформя възприятията и как обучението може да разширява „кодове“ между западна и традиционна музика—важно за българския контекст. Финалните глави обобщават въздействието на обучението върху компетентността и разликите музиканти–немузиканти, взаимовръзките музика–език (фонологична ориентация, дислексия) и механизмите на музикалната емоция. Книгата е практичен ориентир за учители и изследователи с пряка приложимост в класната стая.

• Статия / 2021

  Социални проекции в часа по музика

  Издателство НМА "Проф. Панчо Владигеров'', София