The Phenomenon of Musical Identification. A View From Heidegger's Early Phenomenology

Изходната точка на настоящата статия са изказванията на различни изтъкнати музиканти от XX век, които свидетелстват за жизнения опит на музикалната идентификация, т.е. преживяването на единство и сливане с музиката. Целта на статията е да изследва феноменологичните следствия на това преживяване на основата на ранните феноменологични трудове на Мартин Хайдегер. В нея се сравнява ранното виждане на Хайдегер за феноменалната даденост с това на Едмунд Хусерл. Докато Хусерл разглежда феноменалната даденост като конституирана от (трансценденталното) съзнание, Хайдегер открива първичната даденост в резонанса (Mitschwingen) между „Аз-а“ и неговия жизнен свят. Твърдя, че в ранната феноменология на Хайдегер не субектът, а именно отношението (relatio) между аз и свят е това, което „конституира“ дадеността. Тази перспектива позволява изследването на музикалната идентификация като жизнен опит. Музикалната идентификация суспендира разграничението между субект и обект. В нея именно отношението между аза и музиката е конститутивно и за двамата. Следователно музиката не може да бъде адекватно разбрана във феноменологични термини, ако се разглежда просто като обект — предпоставка, характерна за по-традиционни феноменологични подходи към музиката, като тези на Роман Ингарден и Мишел Дюфрен. И двамата позиционират музиката на дистанция от субекта, като нещо, което трябва да се изследва в неговите обективни характеристики, без да се предполага конститутивната връзка между тях. Обратно на това, Ханс-Хайнрих Еггебрехт, Гюнтер Андерс и Илия Йончев признават, че разделението субект–обект е недостатъчно за изследване на музикалния опит. Докато Еггебрехт в крайна сметка остава в рамките на тази дихотомия, Андерс и Йончев развиват идеята за музикалното Mitsein, или битие-с-музиката, което напълно отхвърля предпоставката за субект и обект и тълкува музикалния жизнен опит като модус на битието, в който смисълът на Аз-а и музикалният смисъл съвпадат.