Биография
Емил Деведжиев е изследовател и преподавател по музикознание и музикална педагогика, чиято работа свързва философията на музиката, естетиката и методиката на обучението по музика. От септември 2024 г. е доцент в ШУ „Епископ Константин Преславски“, а преди това е бил доцент (2021–2024) и асистент (2017–2021) в НМА "Проф. Панчо Владигеров", София. Академичната му дейност е допълнена от редакционна работа — член е на редакционната колегия на поредицата „Музикална философия“ към Fundamenta Musicae.
Изследванията му се развиват в две свързани посоки. Първата проучва философско-методологическите основания на музикознанието — рационалност, „музикална логика“ и границите между научното и музикално-логичното мислене — с акцент върху това как музикологията извлича строгост от самата музикална практика. Втората линия се фокусира върху музикалната педагогика и ранното музикално развитие: дидактика в детската градина, енкултурация и интердисциплинарния профил на учителя по музика. Обединяваща тема е отношението между музикологично рационалното и музикално нерационалното — как непосредственият акт на музициране поражда знание и общностни идентичности, включително през платоновите идеи за ethos и nomos в съвременен образователен контекст.
Изследователски области
Публикации
-
“The Whole City Must Never Cease Singing”: Plato and the Community of the Musical Nomos
In: Philosophy of Music Education Review
Абстракт
Тази статия изследва фундаменталните положения на Платоновата философия на образованието, по-специално възгледите му за практика с голям образователен потенциал: общностното музикално участие. Според Платон музиката може да настрои индивида и общността към космическата хармония и това, от своя страна, е единственият начин за формиране и поддържане на общност. Статията разглежда как понятията етос и номос се използват, за да се обясни ролята на музиката за сплотеността на общността. Тя защитава тезата, че разбирането на Платон за силата на непосредственото и предрефлексивно участие в музиката може да предложи ценни прозрения за съвременната философия на музикалното образование. Понятието номос, в частност, позволява на музикалните педагози да използват тази концептуална рамка, за да разбират по-добре ролята на музиката при създаването на общности.
-
Музикологично рационалното и музикално рационалното
Рива, София
Абстракт
Настоящото изследване има за основна цел да потърси и посочи пресечна точка между науката и дейността „музика“. Съвместяването на науката, музикологията и музиката в едно общо тематично поле, е постигано чрез разглеждане на понятието „научна рационалност“, дефинирано като нормативна концепция за правилно (строго, логично) мислене, правилно поведение или за съотносимостта помежду им. Оттук, музикологично рационалното е концепция за правилно музико-логично мислене, а музикално нерационалното е наименование за самата музика в нейното протичане. Музикално нерационалното съдържа строгост, музикална строгост, музикална логика, която не се поддава на научна верификация, но която същевременно е фундаменталният ориентир на музикологичната строгост. С оглед на положението, че музикално рационалното (музикално-логичното), е част от музикално нерационалното, някои от разминаванията между класическата научност и музикологията могат да бъдат разглеждани по-скоро като релативистично отношение от страна на първата към обектите на изследване, отколкото като неспособност на втората да устои на методико-методологическите критерии на филосoфията на науката.
-
Музикално развитие и музикално образование
Riva, Sofia
Абстракт
Музикално развитие и музикално образование представя обобщена, експериментално подкрепена картина на детското музикално развитие и нейните ползи за педагогиката, поставяйки акцент върху „проблема на ситуацията“ и „проблема на регулацията“ в съвременното училище. Книгата е структурирана в осем глави: методологичен увод към когнитивните подходи (Чомски, Пиаже, Брунър; ум–мозък) и критически преглед на бихейвиоризма в образованието, последвани от тематични части. Представени са етапни модели на музикалното развитие (Гарднър; Суануик–Тилман; Харгрийвс) и теории за музикалното мислене (Серафин; Бамбергер) с техните образователни следствия. Разгледано е ранното възприятие (пренатално и кърмаческо) спрямо спектрални и времеви структури. Ключова ос е музикалната енкултурация—как културата ограничава/оформя възприятията и как обучението може да разширява „кодове“ между западна и традиционна музика—важно за българския контекст. Финалните глави обобщават въздействието на обучението върху компетентността и разликите музиканти–немузиканти, взаимовръзките музика–език (фонологична ориентация, дислексия) и механизмите на музикалната емоция. Книгата е практичен ориентир за учители и изследователи с пряка приложимост в класната стая.
-
Езикови аналогии в теорията на Едвин Гордън за музикалното развитие в ранното детство
In: Докторантски четения
Абстракт
Настоящият текст представя основните идеи от теорията на Едвин Гордън за музикалното развитие в ранното детство чрез анализа на неговите езикови аналогии. Според Гордън първите девет години от живота са критични за оформянето на музикалния потенциал, който в началото е нестабилен, но постепенно се „стабилизира“. За да се постигне оптимално развитие, музикалното учене трябва да протича по естествен, интензивен и спонтанен начин, аналогичен на усвояването на майчиния език. Гордън обособява четири „музикални речника“: слухов, певчески/ритмичен, аудиационно-импровизационен и нотна грамотност, като подчертава решаващото значение на първите два, формиращи се най-рано. Централно място в теорията заема понятието аудиация – процесът на вътрешно чуване и осмисляне на музиката, който стои в основата на всички музикални действия. Гордън твърди, че музикалното развитие често се възпрепятства от доминирането на речевата практика, която блокира спонтанното развитие на певческия глас. Следователно ранното домашно музициране е решаващо за формирането на музикален опит и разбиране. Текстът аргументира необходимостта музикалната педагогика да осмисли своята уникална природа, различна от вербалното обучение, и да използва естествените механизми на детското музикално развитие.
-
Методологическият релативизъм в епистемологията като проблем на музикологичната рационалност
In: Докторантски четения
Абстракт
Въпросът за методологическия релативизъм в епистемологията онагледява един от най-сериозните проблеми на изследванията по повод на музиката, а именно свеждането на познавателното отношение към музиката до чисто научните характеристики на нейните елементи и най-вече до природонаучните. Ако музикологичната рационалност е познавателно отношение, което, от една страна, остава в светлината на музикалния опит, а от друга - се съотнася с епистемологията и с науките, възниква въпросът: Как музикологичната рационалност да остава познание за музиката чрез музикалния опит без да се превръща в познание за абстрактни обекти чрез научен метод? Казано с други думи - как да избегнем методологическия релативизъм на научното проучване и да бъдем ръководени от самата музика?
-
Музикален акт и рационално изследване
In: Музикалната философия
Абстракт
Текстът засяга темата достъпна ли е музиката за рационално изследване. Музикологическото решение на въпроса се свежда до усилията да изследваме случващото се в музикалния акт, тъй като той е единственото събитие, в което връзката с музиката е възможна. Музикалният акт е определящият, но традицията на рационалното изследване се свързва с възможността за самодостатъчно изследване на музикалния акт като набор от елементи, характерни черти, закономерности. Тази традиция се заражда във философията на Античността като опит за извеждане на условия и критерии за музиката, които обаче не съответстват на спонтанността на музикалния акт и на непосредствената среща с музиката. Сред типовете рационалност само на музикологичнорационалното принадлежи предимството да може да види музикалната строгост (точност, порядък и пр.) като свръхрационална, доколкото тя излиза извън границите на теоретическата строгост и свидетелства за закономерности от съвършено друг характер. Въпросът за рационалното в музиката е валиден, тъй като музикалният акт е закономерен, но музикалната закономерност надхвърля закономерностите, достъпни за рационалното.
-
Феноменологически проекции на музикалното
In: Алманах
Абстракт
Феноменологичният поглед се съсредоточава пряко върху непосредствените основания на нещата; съответно феноменологическите проекции на музикалното имат за цел да откроят непосредствените основи на музикалните дейности и отнасяния, да откроят непосредствените основания на самата музика. В светлината на феноменологичния поглед срещата с музикалното е възможна единствено в самото музикално потапяне, в музикализацията. Рационалните отношения, които се отнасят към музикализацията, стоят извън нея. Те не я достигат и не я обхващат. Обратно, разграничаването на нещата на музикални и немузикални се основава на музикализацията.
И тъй като единственото свидетелство за нейното съществуване е самият акт на нейното осъществяване, въпросът за музикализацията се свежда до въпроса за моята собствена музикализация. Музикализираното „аз“ е ядреният проблем на музикалното.