Биография
Иля Йончев завършва 32-ра гимназия „Св. Климент Охридски” – София, изучава музика индивидуално при проф. Л. Динолов и в Българската държавна консерватория през учебната 1975/1976.
През 1981 завършва СУ „Климент Охридски” със специалности философия и български език и литература.
Доктор по философия от 1989.
Преподава в НМА “Панчо Владигеров” от 1987 като хоноруван асистент, от 1990 като редовен асистент, от 1997 като доцент, от 2008 като професор.
Лекционни курсове: Музикална философия; Музикална естетика; Музикална психология; Философия; Педагогика.
Ръководител на академичен, научноизследователски и педагогически център Fundamenta musicae.
Специализации:
• 1990-1991 – Център за висши изследвания на средновековната цивилизация (CESCM) – Поатие, Франция; манастира „Св. Мартин”, Лигюже. Тема на специализацията: „Философия, религия, музика”.
• 1992-1993 – Университета на град Болоня, Италия, Департамент по изкуствата, музиката и сценичните изкуства (DAMS). Тема на специализацията: „Музикалното време и философията на времето”.
• 2007-2008 – стипендиант на фондация Landys & Gyr в град Цуг, Швейцария. Тема на специализацията: „Херменевтика на музиката”.
Публикации:
• Музикологичният дискурс. Рива, София, 1997.
• Музикалният смисъл. Рива, София, 2007.
• Музикална онтология. Рива, София, 2009.
• Идеята за музикалната философия. В: Музикалната философия. Рива, София, 2016, с. 145-174.
E-Mail: yonchev@fundamentamusicae.bg
Изследователски области
музикална философия, музикална херменевтика, музикална феноменология
Публикации
-
Идеята за музикалната философия
Рива, София
Абстракт
Като взима предвид хилядолетните интуиции за отношенията между музика и философия, настоящият текст цели да положи музиката като строга и безкомпромисна изходна гледна точка за философско осмисляне на човешкото съществуване и избира за фундамент позиция, която се изплъзва на тираничната повсеместност (ubiquitous) на езика и остава неподвластна на лингвистическите спекулации и манипулации. Неин експлицитен ориентир е решаващата роля на непосредствения музикален опит в неговата самоочевидна (за музиканта) валидност. В изначалното музикалнофилософско предимство на музициращия - взет в неговата самост, бидейки същевременно безусловно неотделим от музикалния акт - се търси възможността музиката да бъде мислена свободно и правомерно. С оглед на целта са поставени преди всичко въпросите за границите на музикалното; за всяко законно „местожителство" в него и за всяко „неправомерно" пристъпване към музиката - а такова може да бъде дори и говоренето за музика откъм едно или друго изследователско поле, конкретна (научна) дисциплина или метод. Музикалната философия се стреми да открои музиката, преди да са й натрапени теоретически конструкти (например музикологически, културологически, философско-исторически, психологически и пр.). Ето защо музикалната философия винаги държи сметка за собствените си основания, като непрестанно ги изпитва доколко остават музикални в немузикална среда. За нея музиката е - преди всичко - модус на пребиваване, който не може да бъде описван и достиган от произволни предпоставки, който ултимативно налага свои начини на само- очевидно долавяне и който предполага актова и уникална моя позиция - причастност, която обаче не се губи в другите модуси на съществуване и задава хоризонт към първоначалата на човешкия досег със света.
-
Музикалният смисъл
Рива, София
Абстракт
Загърбвайки рефлектиращото наблюдение като проява на напразен музиковедски „гносеологичен оптимизъм“ (напразен, защото работи с „всенаблюдаем“, на „вкочанен“ обект), фундаменталната музикология в Йончевото разбиране посочва друг начин за схващане на музикалното изказване, музикалното произведение и музикалната интерпретация като начин на музикално битие. Така предмет на фундаменталната музикология става описанието на музикалното долавяне на битие. Това описание/изследване на музикалния смисъл е възможно единствено като трансцендентално и онтологично, защото се извършва и върху единствената възможна, смислопораждаща позиция - „позицията ми да бъда субект на самото музикално събитие“, тоест да бъда въвлечен в музикалното. И когато тази битийна музикална разположеност бъде доловена онтологично, тогава вече може да настъпи и говорене. Но не по „позитивно научен начин“, тоест отстрани, а „чрез истинотворящо удържане в музикалния смисъл и чрез негова собствена понятийност, изискваща при изработването й усилия, за да бъде тя изведена до мащабите на проблема“. Като се нагърбва със задачата да предложи такава понятийност, Иля Йончев счита, че в преобладаващо обграждащата ни музикална неавтентичност музикално-философското разкриване на музикалния смисъл е единствената позиция днес, която би могла да послужи на музикалната практика и педагогика.
Из рецензия на Розмари Стателова