Въпросът за методологическия релативизъм в епистемологията онагледява един от най-сериозните проблеми на изследванията по повод на музиката, а именно свеждането на познавателното отношение към музиката до чисто научните характеристики на нейните елементи и най-вече до природонаучните. Ако музикологичната рационалност е познавателно отношение, което, от една страна, остава в светлината на музикалния опит, а от друга - се съотнася с епистемологията и с науките, възниква въпросът: Как музикологичната рационалност да остава познание за музиката чрез музикалния опит без да се превръща в познание за абстрактни обекти чрез научен метод? Казано с други думи - как да избегнем методологическия релативизъм на научното проучване и да бъдем ръководени от самата музика?